Велизар Енчев: Затова ли Габриел стана външен министър? За да слуша Берлин и капитулира пред Скопие!
Велизар ЕНЧЕВ
На формалния празник на българската дипломация ръководеното от Мария Габриел външно министерство излезе с декларация за районен съд Македония, която надали е съображение за национална горделивост. Апропо, в този юлски ден на 1879 година е публикуван декрет на Княз Александър Батемберг, с който се назначават първите български посланици в чужбина: Драган Цанков - в Цариград, Евлоги Георгиев - в Букурещ и Димитър Кирович - в Белград.
По подигравка на ориста „ македонската декларация “ на Мария Габриел е цялостен контрапункт на патриотичната задача на първите ни посланици на Балканите – да отстояват правата на българите във към момента поробената Македония.
В декларацията на Габриел, визираща бъдещето на Скопие в Европейски Съюз, Министерство на външните работи категорично акцентира, че България няма нови условия към Република Северна Македония. Сиреч, в случай че македонският парламент впише българите в македонската конституция, София няма да предявява последващи претенции. Което за жалост значи единствено едно – България няма да упорства за записания в двустранния контракт ангажимент за проверка на македонските учебници по история.
Нека „ разкодирам “ витиеватата позиция на Министерство на външните работи - една година след капитулантското решение на Народно събрание за повдигане на „ македонското евровето “, в този момент отново подвигаме „ белия байрак “ пред македонизма. Естествено, в името на евроатлантическата идея.
И тъй като нито в природата, нито в геополитиката има празни пространства, нощес държавното управление на районен съд Македония се възползва от комфортния за него жест от София. Македонското държавно управление пристъпи към промени в конституцията (включващи регистриране на българите в главния закон) и внесе документ в Събранието за пускане на парламентарна процедура по гласоподаване на конституционни промени.
Активизирането на македонския кабинет идва единствено 24 часа след експресната скопска аудиенция на така наречен „ Ваймарска тройка ” – на немския министър за Европа Анна Леерман, на френския държавен секретар по европейските въпроси Лорънс Бун и на полския евроминистър Шимон Шинковски, които организираха серия от срещи с партийни и държавни водачи на Република Северна Македония.
Тримата евроминистри обявиха, че РСМ няма да получи по-добро предложение за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз. И ето най-важното, само че и най-неприятно за България – непрекъснато изтъквайки признатата от Бундестага Резолюция в поддръжка на Северна Македония (в която България се сочи като единствен провинен за евроблокадата на Скопие) немският евроминистър съобщи: „ Европейски Съюз няма нови условия и нови условия за отваряне на преговорните глави, с изключение на приемането на конституционните промени. Тези ремонти са единственото изискване за отваряне на преговорните глави от македонска страна... “
Само преди седмица в Скопие бе и „ Вишеградската тройка “ – външните министри на Австрия, Чехия и Словакия, които буквално повториха антибългарското заричане на немската министърка Анна Леерман, само че базирайки се на позицията на външния министър на Европейски Съюз Жозеп Борел.
Най-смущаващо е, че при срещите на „ двете тройки “ с опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която към този момент блокира измененията, водачът й Мицкоски е имал единствено едно изискване: да получи европейски гаранции, че гласоподава ли за вписването на българите в конституцията, България няма да предяви други претенции. Разбирай, Скопие ултимативно изиска и Европейски Съюз чинно одобри да погребе съдбовния въпрос за присвоената българска история и македонизираното българско културно-историческо завещание.
Казано напряко - пълноправният член на Европейски Съюз е пъхнат в ъгъла на Евросъюза, а претендент за участие е третиран като фаворизиран претендент. Това е възмутим казус в Европейски Съюз и, което е най-лошото, България няма нито един съдружник в европейските столици по така наречен македонски въпрос.
Дори „ старите съдружници “ - Германия, Австрия, Унгария и Италия, с които, поради тая пуста Македония, дружно проливахме кръвта си в две международни войни, през днешния ден ни обръщат тил, а Берлин е най-големият ни критик.
На този декор „ македонската политика “ на Мария Габриел е скандално копие на немската й колежка Анна Леерман.
Затова ли Габриел стана външен министър на България? – За да сме унизени и победени съдружници на Германия, каквито бяхме след две национални произшествия!
